Ох, лю(бо)в

"Прониквах в нея бавно и внимателно, все едно че тънките нишки, които я държаха цяла, можеха да се скъсат при най-малкото усилие. Тя нежно се отваряше под мен с деликатната красота на розов оттенък, която предпазливо разкриваше своята жадна за светлина сърцевина гънка по гънка. Нито един от нас нямаше причина да бърза - Ена живееше в свят, където времето бе застинало като каменна река, а аз желаех безкрайно да се наслаждавам на нашата закъсняла среща. Много години назад моят хищен стремеж беше да я завладявам и разтърся с енергията на младостта си, изхранваща се с разбити сърца. Не успях и избягах от нея. Но в този магичен момент не желаех никъде да бягам; копнеех нашето обединение да продължи без край – клетките на телата ни постепенно да освободят тежестта на предишното си наследство и в щастливия хаос на новото начало да формират общо тяло, в което спокойно ще можем да се слеем."
Иван Голев