Синята брада

Сатюрнин Пюисан, млада преподавателка в университет, е на лов за изгодно жилище под наем и решава да се премести в резиденцията на испанския аристократ с тъмен авторитет дон Елемирио. Има слухове, че подобно на Синята брада, този богат благородник убива жените си, които проявяват интерес към забранената му стая. Но неочаквано донът развива чувства към Сатюрнин и двамата започват да прекарват време заедно, наслаждавайки се на дълги разговори и искрящо шампанско. Интересна подробност е обсесията на дон Елемирио по цветовете.

Какво представлява цветът? Това е усещане, което възниква от светлината. Възможно е да живееш без цветове; хората с далтонизъм виждат света само в черно и бяло, но това не означава, че са по-малко осведомени от другите. Все пак те изпитват липса на едно основополагающее удоволствие. Цветът не просто символизира насладата – той сам по себе си е удоволствието. Доказателство за това е фактът, че в японския език „цвят” може да бъде интерпретирован като „любов”.

В крайна сметка дон Елемирио води Сатюрнин до мистериозната стая и там настъпва голямото разкритие – моментът, който Нотомб умее майсторски да представя. Развръзката ще остави читателя още по-впечатлен.