Друга приказка. Стихотворения

Когато си спомняш за мен, представяй си пустиня, в която под последната дюна се натрупват сълзите на малък поток. В нея лети безжизнена пчела, преминаваща през един възможен летен ден и смучеща прашец от ледени снежинки с хоботче, замръзнало от студ. Ураган разпилява прашни платна и ги изпраща нагоре в небето. Мокро коте мечтае да бъде птица и гнездо със светулка на дъното свети през нощта... Или може би тъмната струйка кафе очертава образ на момиче.

Направи жест - въобрази ме с плитки като катран и доверчиви зеници, които учат как да питат; дай ми циганска баница и намазвай раните ми със слюнка! Запали липите край пътя като празнични свещички! Животът ми, в който започвам деня с кафе и компютър или завършвам вечерта с два пръста водка без флирт, не е моят истински живот. Той е само сънът, в който кратко се лутам.

Само за миг – докато морските вълни ме стряснат. Затова когато мислиш за мен, виж чайка – тя спи сред соления камък, живее в синевата сама си правейки свой път, гнездо и яйца; а когато издаде звук всъщност пеене звучи.

Когато мислиш за мен… по-добре избягвай горчивината. Слез на някоя стара гара и поръчай кафе със сметана; почерпи случайния човек до теб – така без причина щастлив… Аз не знам кой влак трябва да изпусна или да хвана.