С лице към истината. Избрани статии, есета, речи

„В дългата си история македонският народ е имал възможност за свободно изразяване само два пъти чрез референдуми: веднъж през 1991 година, когато гласувахме за независима Македония, и втори път през 1871 година, когато с указ на султана беше организиран също свободен референдум. Тогава мнозинството от македонците – над две трети – приеха Българската екзархия като своя институция. Какво да правим с този народ? Защо се страхуваме и избягваме да признаем, че всичко положително в революционната традиция на Македония произлиза именно от екзархийския сегмент на народа? Няма да кажем нищо ново, ако споменем имената на Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и Пере Тошев; всички те са били учители под егидата на Българската екзархия в Македония...

Преди около сто години сръбският филолог Новакович е заявил необходимостта от разработване на македонски език, но с предложението той да включва поне една трета сръбски думи за улесняване на бъдеща асимилация. Това вече е постигнато напълно – приемането почти изцяло на сръбската азбука и значителното количество сръбски лексика означават отказ от нашата хилядолетна културна традиция."