Избрани места от кореспонденцията с приятели

Бях в много тежко здравословно състояние; смъртта ми изглеждаше неизменна. В момента, когато успях да се съсредоточа и възвърна яснотата на ума си, написах духовно завещание, в което помолих приятелите си да публикуват след моята смърт някои от моите писма. Надявах се по този начин поне малко да компенсирам безсмислието на всичките свои предишни произведения, тъй като според мнението на хората, до които са били адресирани, писмата ми съдържат повече стойност за човека отколкото творбите ми. Божията милост ме спаси от близката смърт. Почти оздравях и почувствах облекчение. Но осъзнавам отслабването на силите си и всеки миг усещам как животът ми е във висока опасност; затова планирам дълго пътуване до Светите места — нещо необходимо за душата ми. Искам при това пътуване да оставя част от себе си на своите сънародници.

Избирам последните писма, които успях да намеря, свързани с важни обществени теми и изключвам тези, чийто смисъл ще стане ясен едва след моята кончина или такива с ограничена значимост за малцина. Добавям две-три литературни статии и най-накрая включвам самото завещание – така че ако умра по време на пътуването си, то незабавно да бъде валидно пред всички мои читатели.

Сигурен съм, че тази книга е нужна и може да донесе полза. Не мисля така защото имам високо мнение за собствените си способности или вярвам в таланта си да бъда полезен; а защото никога досега не съм чувствал толкова силно желание именно за това.
Николай В. Гогол