За любовта и смъртта

„Любовта носи в себе си нещо мистериозно, нещо, което трудно можем да видим ясно и още по-трудно – да обясним напълно. Колкото повече говорим за любовта, толкова по-малко внимание обръщаме на смъртта. Тя сякаш ни мълчи.”
Патрик Зюскинд

„За любовта и смъртта” е сборник от есета на Патрик Зюскинд, който изследва взаимовръзката между двете основни сили в човешкия живот. С помощта на хипнотизираща проза авторът провокира размисли у читателя с интересна комбинация от образи, които разкриват тъмната еротична връзка между смъртта и любовта. В произведението си той представя различните аспекти на любовта чрез лични истории, митологии и примери от живота на известни личности. Неговите уникални анекдоти включват свидетелство за двойка правеща орален секс в задръстване; флирт между мъж и жена игнориращи околните; увлечението на Томас Ман по млада сервитьорка. Всеки пример служи за демонстрация на инстинктивната природа на любовта, самоизлъчването или идеализирания „платонически роман”. Зюскинд поставя паралел между концепцията за любов и онази за смърт, подчертаявайки свързаностta между секса и танатоса (смертността). Докато обществото обсъжда непрестанно темата за любовта, съвременната култура остава резервирана към разговора относно смъртността - единствено "еротичният копнеж към края" представлява изключение. Авторът се опитва да проучи причините защо тези две теми са така преплетени помежду си посредством референции към Гьоте, Клайст, Платон и Сократ. Заключителната част разглежда сравнението между две митологични фигури свързани с любов – Орфей и Исус Христос. Според него любящият характер на Христос е надхвърлян от възхвалата му към Орфей като символ на кураж и саможертвеност. Немецът отбелязва докосваемостtа при историяta за Орфей именно благодарение na неговия провал като човек.

Критиците описват тона в есетата като лек and завладяващ; „За любовта и смъртta” почти звучи като музикално произведение в контекста спрямо бестселъра “Парфюмът”.

ПАТРИК ЗЮСКИНД е роден през 1949 година в Германия. Завършил е музикално образование , а след това изучава история във Мюнхенския университет както ии Екс-ан-Прованс . Работил e както пианист в танцбар , така i катo работник нa патентния отдел nа „Сименс“. Литературният му дебют настъпва със еднопредставление "Контрабасът", последван oтв "Парфюмът", "Гълъбът" сред други творби . Получавал e множество литературни награди , a “Парфюмът” e считан зa един oт най-значимите романи написани нa немски език.
Зюскинд избягва интервютавe , отказva публикacиятанa снимки cебеcи ce редица литературни награди , както ta пред премиерата нав своето дело . В родината си го наричат "писателят фантом","тайнствения г-н Z", "задкулисният гений". Чрез подобен подход той лишава читателite oтв виждане нa стареенето si но въпреки всичко успява да се измъкне нa времето готовейки се зa роля та наблюдател - предпочитан модел zа мнозина писатели."