Христос отново разпнат

„– И всеки човек – изрази Манольос с ентусиазъм – има способността да спаси целия свят; често се замислям за това, отче, и ми става страшно; носим ли наистина такава голяма отговорност? Какво е необходимо да направим преди смъртта си? Кой е верният път?
Той замълча. Нощта вече бе настъпила, старците бяха разпалили огньове и приготвяха храна, а децата седяха около тях, гладни и в очакване.
Манольос протегна ръка и докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в дълбоки мисли и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – попита той.
– Чрез любов към хората, моето дете.
– А как можем да обичаме хората?
– Като ги насочваме към правия път.
– И кой всъщност е правият път?
– Стръмният.“