Лавър. Неисторически роман

Романът „Лавър" на Евгений Водолазкин, публикуван през 2012 година, е една от най-забележителните руски книги за последното десетилетие. Той е преведен на над тридесет езика и е сравняван с творбите на Фьодор Достоевски, Уилям Голдинг и Джон Ъпдайк от "Гардиан". Публикацията "Хъфингтън Поуст" го определя като "предизвикателно и блестящо четиво", което безспорно представлява шедьовър. Някои критици виждат паралели между Е. Водолазкин и Умберто Еко, а самият роман - с „Името на розата“.

Времето в този „неисторически роман“ е фрагментирано и дори низвергнато чрез различни езикови средства. Множество стилове и исторически периоди са органично вплетени: църковнославянският език се смесва със съвременния, жаргонът - с канцеларски термини; всички те съществуват едновременно в името на свободата във вечността.

Арсений, главният герой, е лекар от средновековието. Той лекува страдащите от чума, ранените и бедните; колкото повече жертви прави за другите, толкова по-силно проявява своята дарба. Животът му постепенно придобива характер на житие. Но може ли любовта и саможертвата да спасит душата?