Авиатор

Той се събужда в болничното си легло – без история, но с размити спомени. Изглежда млад, на около тридесет години, макар че е връстник на века – роден през 1900 г., както наричат хората от 1999 г. Името му е Инокентий Платонов.

За да възвърне паметта си, той записва своите спомени в дневник. Може би е бил художник или пилот, а може и да не е бил такъв. Но със сигурност знае, че е обичал и е бил обичан. Ясно е също така, че Инокентий e минал през Соловки – най-голямото затворническо учреждение в СССР. Там след дни на нечовешки труд и мъчения той умира замразен от акад. Муромцев...

„Авиатор“ разказва за престъпленията и наказанията на отделни личности и цели държави. Кои моменти заслужават да бъдат запомнени? Какво би могло да бъде по-съществено от справедливостта?

Относно автора:
Евгений Водолазкин (роден 1964) се счита за едно от най-забележителните имена в съвременната руска литература. Той притежава докторска степен по филологически науки и е автор на множество научни статии, есета и изследвания, както и романи и пиеси. Носител е на наградите „Большая книга“, „Ясна поляна“ и „Александър Солженицин“. От 2019 г., Водолазкин участва като член в Обществения съвет при Комитета за култура на Държавната дума на Русия.