Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич (роден 1929) с заглавие "Другото тяло" (2006) е многозначителна творба във всяко отношение. Както обикновено, Павич разчита на активната роля на читателя, оставяйки му свободата да избере дали да възприеме историята като любовен роман или като метафизически трилър за второто, алтернативно тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянска версия на „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун заради стремежа си да предложи нов поглед върху важни библейски моменти.

„Другото тяло” ще изненада феновете на Павич с прехода към по-традиционна форма – това не е нито речник, нито кръстословица, нито часовников механизъм или таро карти; просто става дума за роман. Може дори да се определи и като автобиографичен. Въпреки че самият автор го счита за най-добрата си работа след „Хазарски речник”, наричайки го “другото тело“ на предишния труд и притежаващ оправдано високо самооценяване, в този роман той вплита теми свързани с писателските страхове и несигурности, както и уязвимостта на литературата в съвременната бездуховност.

„Моите книги са подобни на шведска маса: вземаш каквото желаеш и колкото пожелаеш, независимо откъде започваш.”
— М. Павич

Павич е считан за първи писател от XXI век.
— „Пари Мач”

Той мисли така, както хората сънуват.
— „Ню Йорк Таймс”

Смятан е за една от забележителните фигури в световната литература.
— „Тиемпо”, Мадрид

Целта му е била книгата — Кутията с Организираното Знание — да бъде превърната в магически предмет, който комуникира единствено със себе си и други книги; искал е да я направи смъртоносно оръжие.
— Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич успява да надскочи традицията в романовата форма през XX век по начини различни от тези при френския нов роман или новия нов роман.
— „Независимая газета”, Москва