Български хроники Т.2

В "Български хроники" прилагам разнообразие от жанрове, включително белетристика, драма, есета, лирика, епос и публицистика. Включени са също документални факти, научни изследвания, фантастични елементи и хумор - шеги и анекдоти. Смятам, че това разнообразие придава естественост на произведението ми.

Назовах книгата си поема заради стила й на древните саги – с пристрастност и преувеличения. Използвам всички средства на образния език: метафори, притчи, сравнения и олицетворения; повторенията, алегориите и символите добавят допълнителен слой в текста. Иронията и сарказмът също играят важна роля в риториката и патоса на творбата. Графично погледнато "Хрониките" следват библейските стихове – всеки абзац съдържа толкова думи колкото могат да се произнесат наведнъж; те предават една основна идея или рисуват един конкретен образ. Разнообразната дължина на стиховете създава различен ритъм при четене.

Стремях се да комбинирам научността с художествения израз така, че да не компрометирам историческата истина; напротив – целя тя да бъде представена по-ярко, живо и убедително за читателя.