За толерирането

**Серия Етоси**

Като американски евреин, израснах с убеждението, че съм обект на толериране. Само по-късно осъзнах, че също така играя роля на субект, който трябва да проявява толерантност към другите – включително и към моите събратя евреи, чиято представа за еврейската идентичност значително се различаваше от моята. Първоначалното ми възприятие за Съединените щати като страна, в която всеки трябва да търпи другия (като формулировка ще я поясня по-късно), послужи като основа на това есе. То ме насочи към размисли относно начина, по който различните държави се отличават помежду си и как понякога те са нетолерантни в своите разлики. Не всяко място в света може да бъде Америка!

Толерирането и получаването на толерантност напомнят донякъде на Аристотеловото управление: това е задължение на демократичните граждани. Според мен не става въпрос за лесна или незначителна задача. Често пъти самият акт на толериране бива подценяван; сякаш той представлява най-малкото действие, което можем да извършим за ближния си — минимално признание за техните права. Всъщност толерантността (като нагласа) приема много форми и практиката ѝ може да варира значително. Дори когато проявата ѝ е нерешителна или несигурна, тя рядко изисква само практически подход; нужна ни е и теоретична рефлексия върху нейното значение.

Подобно на други ценности в живота ни трябва да проучим какво стои зад концепцията за толериране и как функционира тя: именно това представлява главната цел на настоящото изложение. Искам само накратко да спомена онова, което произтича от него — а именно че толерирането подпомага самото човешко битие; ние често сме принудени до крайности един срещу друг - както физически така и социално - но то също така осигурява коегзистенция между различни общности.

Не винаги защитата на идеята за толериране автоматично защитава разнообразието; понякога аргументът идва просто от необходимостта му без допълнителни нюансирани анализи. В настоящия текст обръщам специално внимание именно върху разнообразието без детайлна преценка около всеки аспект от него. В сферата на социалния живот предпочитам множественост вместо единичност; но признавам важността всяка система за toleríraneеда има своя структура със степен единство сред членовете си.

За успешното съществуване приобщаваща система се нуждае от политическа стабилност и морална легитимност – което крие стойностен проблем сам по себе си.
Можем да предположим наличието само на една оптимална уредба измежду многобройните варианти, но аз бих оспорил тази идея; аргументите ми против нея ще бъдат представени във Въведението.
В заключение планирам кратък обзор над няколко алтернативи последван от анализиране и подкрепяне конкретната опция която смятам най-подходяща тук-американците през XXI век – онази форма която най-добре служи нашата актуална комплексность предоставяйки сила околопокритици!