Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната стъпка в дългата еволюционна линия на живите организми на Земята. Въпреки това, неговото поведение го интегрира в система от различни закономерности.

На религиозен език можем да кажем, че той е животно по природа и бог по дух; а научният подход го разглежда като стандартен биологичен индивид и уникален творец с осъзната активност.

Специфичната роля на човека във вселенския ред намира отражение в теоретичните изследвания. Учени, изучаващи биоматерията, обикновено се основават на видимите прилики между явленията в два качествено различни свята. Те приписват на живите същества способности за любов и омраза, щастие и страдание, отмъщение и прошка, лъжа и честност.

Тези наблюдения обаче не кореспондират с истинската действителност. Инстинктът остава непоклатим. Съществува значима пропаст между човешкия разум и животинската психика; обществото е далеч от животинските социални структури; езиковата комуникация не може да се сравнява с формите за общуване сред животните или тяхното квазисамостоятелно поведение. Човешката специфичност зависи най-вече от културния напредък през финалния стадий на кортикализацията. Сред основните черти на тази специфика са чувството за хумор – способността да се смеем над деформираната реалност и смешните същества около нас – включително самите себе си; каквито и ситуации да предизвикват усмивка.