Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е изправеното ходене, възникнало по случайни еволюционни обстоятелства, което е довело до развитието на инструменталната дейност след милиони години. Вместо това, необходимостта от постоянна употреба на инструменти (в условия без алтернативна адаптация) е предизвикала изправянето на нашите пряки предшественици и ги е трансформирало в хора. Този нов антропологически критерий за разграничаване между последната животинска форма и първата човешка създава ясност относно хаотичната досега идентификация на съответните фосили. Това не само че касае археологическите аспекти (като предмети от бита и културни следи), но и палеонтологическите доказателства за стабилно ортограден статус.

Разискването и утвърдителното представяне на разработваните тук оригинални идеи за произхода на човека срещат трудности както заради липсата на активна професионална антропологична общност в България, така и поради политическата изолация, която авторът преживява близо двайсет години.

Тези размисли подкрепят убеждението, че появата на човека не трябва да се разглежда като еднократен завършен акт; а като процес, който периодично се възпроизвежда; човекът не идва готов към света - той постоянно преминава през развитие; най-накрая – някои успяват да станат такива, каквито са предназначени да бъдат, докато други остават назад.