Нова анатомия

Даниил Хармс е руски автор, известен като абсурдист и рядко публикуван приживе. По време на блокадата на Ленинград той умира от глад в психиатрична болница, където е изпратен от сталинисткия режим заради своята странност. Хармс е поет, който организира ексцентрични рецитали, стоейки върху шкафове, и представя пърформанси на Невски проспект; също така основава авангардната група „Обединение за реално изкуство“. Неговите ярки и комични малки разкази с насилие, писани "за чекмеджето", са толкова необичайни, че изглеждат сбъркани – сякаш завършват преди да започнат.

Според Джордж Сондърс в The New York Times той може да се оприличи на Чехов във формата на скеч от Монти Пайтън.

Тони Ууд в London Review of Books отбелязва, че оставаме с впечатлението как Хармс възприема света като безкрайна глупост и опасности – неговото творчество сякаш варира между радостта на читателя и постепенното му раздразнение… което вероятно е целта му.

Александър Кобрински от Радио Свобода описва чувството сред съвременниците му като усещане за личност с невероятно обаяние, която успява да направи всяка своя дума интересна и стремяща се животът да не бъде скучен; тя използва дребни или дори остри провокации, за да принуди хората около себе си да спрат автоматичното възприятие на действителността.