Театрален роман

Искам да уведомя читателя, че нямам никаква връзка с написването на тези записки и ги получих при доста необичайни и тъжни обстоятелства.

На деня, в който Сергей Леонтиевич Максудов сложи край на живота си в Киев през пролетта на миналата година, получих от него внушителна пратка и писмо. Пратката съдържаше тези записки, а писмото беше странно по съдържание.

Сергей Леонтиевич изразяваше желанието си, преди да напусне този свят, да ми дари своите записки – единствено за мен като негов приятел – с молба да ги редактирам, добавяйки моето име под тях и да ги публикувам.

Максудов е готов да сложи край на живота си. Литературната кариера, за която мечтаеше, не се осъществила; успехът му остава непостижим. В последния момент обаче той получава шанс - Независимият театър проявява интерес към неуспешния му роман. Озарен от тази новина, Максудов навлиза в света на театралните задкулисия само за да открие още по-страшни истини.

В своя постхумно публикуван роман „Майстора и Маргарита“ Михаил Булгаков описва трудностите пред главния герой – истории които ярко напомнят за личната му биография. Той също преминава през сурова действителност в театралните среди и печели врагове сред известни личности като Константин Станиславски.

Максудов бива потопен във вихъра на тогавашното театрално пространство - изпълнено с интриги завистливци и строгата съветска цензура, която дебне зад сцената. Хаосът там отразява абсурдността на съветската реалност.