Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Бе прободен. А те му свалиха кожата. В моята стая, при мен! Той сам поиска това. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик се зае с работата. Сега върви отпред и удря по барабана. Вратите на ада са широко отворени. Канавките отново преливат от кръв. Борживой е кралят – Отокар Борживой. Простря ръце напред и замръзна, сякаш гледаше през стените си. – Ще те убият, Тадеуш! Дворянството вече избяга тази нощ… Нима само теб са оставили? Всичко дворянско ще бъде унищожено! Видях един да коленичи и да пие от кръвта в канавката... Ето ги войниците! Пристигат войни… – И рухна в безсъзнание."

Австро-Унгарската империя започва да се разпада, а в един дворец благородници остават недосегаеми за суровата реалност на началото на 20-ти век. Затворени в своя защитен бастион, изпълнени с цинизъм и надменност, те не чуват звука на барабана, който предвещава Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания това е моментът, когато границата между нашия свят и отвъдното отслабва; духове и зли сили могат свободно да навлизат у нас. Нощта превърща всичко във хаос — господарят и слугата сменят местата си.

Нацистка Германия забранява "Валпургиева нощ", написанa от Густав Майринк — един от най-забележителните европейски автори от началото на 20-ти век. Романът излиза за първи път на български език благодарение на преводача Любомир Илиев.

Историята проследява как назрява бунт срещу упадъчната управляваща класа в Европа подтикнат от обикновените хора и духовете на мъртвите минали времена. Историята съчетава митология и политика в апокалиптичния завършек на романа, където бунтовниците следват човешкия кожен барабан, символизиращ настъпването на нова ера."