Фигури / Figuras

Как е жалко или весело, а може би нещо съвсем различно, да бъдеш пространство, раздуто от вятъра, където преминават ярки образи и имена. Колко много размисли поражда това място и как се движи в синхрон с вътрешното си желание. То продължава да бъде младо благодарение на вечния си пулс.

Колко е тъжно или радостно? Или по-скоро представлява единственото усещане за носталгия – че тук все пак има някой. Именно тук идва забавянето на осъзнаването за миналото. Но най-вече колко този оазис на спокойствие ни нарича с образите си и носи част от нас самите.