Как оглупях

На 25 години, жадувайки за поне малко радост в живота, Антоан реши да затвори ума си под покрова на глупостта. Той често беше забелязвал, че термини като интелигентност – които всъщност описват добре формулирани и елегантно изразени безумия – са толкова изкривени, че е по-добре да бъдеш простак, отколкото самозван интелектуалец. Интелигентността води до нещастие, самота и бедност, докато фалшивата интелигентност предлага медиен статус на безсмъртие и привлекателността на тези, които се доверяват на написаното.

Тази остроумна сатира върху съвременното общество напомня за Пауло Куельо в обърнат вариант.
"Нувел Обсерватьор"

Изпълнен със смях и сурови истини, този първи роман впечатлява най-вече с оригиналния си и хумористичен стил. Такова майсторско оформяне носи искрено щастие. "Телеграма"