Писма от тъмния вилает

Джевад Карахасан напуска Босна през 1993 година и от началото на своето изгнание започва да записва в книгите си спомените си за един разрушен град и страна. Той разказва за великолепието на Сараево и цветната мозайка, наречена Босна, които изчезват с настъпването на войните през 90-те години. Както самият той казва, писането му е „в сянката на идеала, в спомена".

Книгата "Писма от тъмния вилает" представлява сборник от пет разказа, баланс между фикция и реалност. Разказвачът се впуска в пътуване из един „тъмен свят“ на заклеймени души, наподобяващи грешниците пред портите на Ада; те са далеч както от сънищата, така и от действителността. Карахасан описва опитите им за оцеляване по време на трудности във външни светове. Общият фон на историите е свързан с Босна и нейния център - столицата Сараево.

Авторът представя хората, преминавали през бруталната трансформация на града и страната, където са прекарали повечето от живота си – днес несигурни какво всъщност е станало там. Пътуването не само че води към настоящето, но също така се насочва към миналото; личните преживявания на героите резонират с историята на Босна – от османското владичество до Австро-Унгария и федерацията под управлението на Тито до конфликтите през 90-те.

В творбите му ясно прозвучава гласът на Иво Андрич – известният босненски писател и носителят Нобелова награда. Карахасан прави явен реверанс към него чрез метафоричните образи като моста или Ориента - концепции относно човешкия поглед върху света в Босна присъстват силно в "Писма от тъмния вилает".

Надеждата у Карахасан е ясна: литературата предлага най-сигурния начин да открием скритите истини - било то това което търсим или онова което крием. В тази негова работа той следва стъпките на Андрич при реконструкцията миналото чрез лични истории и спомени. С едновременното проучване нa претенциозността относно истинността — както личната така историческата — авторът заключава: „Не можем да знаем всичко; можем само да се надяваме поне частично да го разберем."