Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет успява да постигне повече с шест абзаца, отколкото повечето писатели с 600 страници.“ – Кайл Смит, Observer

Етгар Керет е най-популярният автор сред затворниците в Израел и най-често краденият в местните книжарници. Той създава разкази и през последните 18 години издава пет сборника (които са публикувани също така в The New York Times, Le Monde, The Guardian и други), многократно преиздавани в Израел и превеждани на над 30 езика. Неговите произведения са адаптирани за над 40 късометражни филма. Освен това Керет преподава в университета "Бен Гурион", получава множество международни награди и признания, а живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой; името означава 'сърце' на иврит") и жена си Шира Гефен (с която печелят „Златна камера“ за дебютния си пълнометражен филм "Медуза" на фестивала Кан през 2007 г.).

В книгата "Автобусният шофьор, който желаеше да бъде Бог", първата творба на Етгар Керет издадена на български език, са включени неговият дебютен сборник ("Тръби", 1992) и третият му сборник ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер" представлява най-дългото произведение от автора и служи като основа за пълнометражния филм Wristcutters (2006) режисиран от Горан Дукич, както и вдъхновява култовия комикс "Пицария Камикадзе".

„Изключителен писател... напълно различен от всичко познато. Представителят на новото поколение." - Салман Рушди