Анималистиката на Емилиян Станев

Книгата представлява първи опит за проучване на философската система, разработена от Емилиян Станев.

Въпреки че акцентът е поставен върху ранната анималистика на автора от 30-40-те години и специфичния, философски натоварен образ на животното в него, изследването обхваща целия творчески път на Станев. За пръв път се обръща особено внимание на най-късния му период от 70-те години (известен като „последни разкази“), който показва дълбока ангажираност с глобалните проблеми на времето и служи като опит за морална философия относно науката.

По този начин късният Станев аргументира онези идеи, които ранният анималист-художник е реализирал инстинктивно и до известна степен несъзнателно в своите произведения за природата и животните.

Изследването включва също така немския философ Хайдегер наред с българския писател. Особено внимание се отделя на неговото позициониране в контекста на Изтока (Дао) и разбиранията за природата и битието, което е близко до концепциите представени от Станев.