Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата събира текстове, написани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). В тях е изградена цялостна теория за българския постмодернизъм, която функционира на два основни плана и подчертава две ключови тенденции.

Първата се занимава с един централно сюжет в „високия“ (класически) постмодернизъм от 90-те години, фокусирайки се предимно върху поезията. Анализира се как той взаимодейства с литературния канон и обсъжда националната философия на историята чрез произведения като тези на Ани Илков, Златомир Златанов и колективните мистификации на групата от „Литературен вестник“. Разглеждат се механизмите, които определят неговото българско присъствие в дълбочина, а не само повърхностно.

Второ, разгледани са значителни промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът преминава към нова фаза – т. нар. пост-фаза, особено във връзка с романа. Тук акцентът пада върху различни напрежения в жанра: произведения като „Физика на тъгата“, „Възвишение“, „Бежанци“ и „Законът/Разруха“. Намаляването на дистанцията между постмодернизма и масовата култура поставя все повече въпроси.

Авторът предлага свои решения за част от тези въпроси чрез разработването на собствен инструментариум и въвеждането на нови теоретични концепти.