Нагоре по реката назад

В тази книга Пламен Антов предлага изключително наситено и концентрирано разказване, което се проявява както в избора на теми и перспективи, така и в завладяващия ритъм. Под повърхността могат да бъдат открити повторения, които по симфоничен начин свързват различните истории в единна структура. Началото на повествованието носи пътеписен характер, но е фокусирано повече върху времевите аспекти, отколкото пространствените. Диалогичността между отделните разкази представлява особена стойност; тя неусетно въвлича читателя в увлекателно приключение през картата на мислите. – Борис Минков