Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът представя четиринадесет независими истории, които дискретно са свързани от образа на разказвача, скитащ по пътищата на съвременна България. Несъмнено има множество разкази за влакови пътувания или автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Въпреки това, у никой друг съвременен писател не се усеща така силно пронизителният тон на човешката екзистенциална самота, както при Пламен Антов. Този тон остава присъстващ дори в най-комичните разкази и изглежда да произлиза от висока перспектива. Изостреното му възприятие към социалната несправедливост не го прави моралист; въпреки това трудно можем да намерим история без някакъв вид морална дилема.

Юлиан Жилиев

Тази книга разглежда съвременна България и може да бъде определена като реалистична с оглед на първоначалното впечатление. Реализмът обаче е специфичен – вече в първата история читателят попада в познато, но все пак странно и чуждо крайградско бунище, където стърчи кула с избити прозорци - символ на минали амбиции, които вече са загинали. Пейзажът е открито индустриален, а детайлите му придават загадъчност и сюрреализъм. Светът сякаш е станал купчина руини, а сред този постапокалиптичен фон малцина оцеляват около общия си огън - наслаждават се на ракията си, смеят се над собствените си глупости и помагат един на друг или спорят относно любовта.

Кристин Димитрова

Разказите изобилстват от действие и диалогова характеристика, която оформя героите по уникален начин; те плавно преминават един в друг. Някои имат сходна меланхолична атмосфера, докато други са остри и брутални – благодарение както на екстремността във поведението им, така и на сгъстеното психологическо време. Историите показват характерните аспекти на ежедневието предимно през психологическа призма вместо чрез описание на битовизма; затова често излизат извън рамките на актуалната литературна конвенция.

Палми Ранчев