Български хроники том 4 (ново издание)

Това издание представлява финална версия на "Български хроники".

Историците обикновено разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактите. Стефан Цанев добавя към тях и състояния, и размисли. Неговата цел е да предотврати отегчението и умората у бъдещите поколения, които могат да се чувстват духовно мъртви пред Историята. Авторът представя естествеността на историческите събития, а страниците му са подобни на трохичките, оставени от Хензел и Гретел - нашето стремление към историята остава по-скоро възможност, отколкото неизменна истина. В този контекст подходящо послание за историческите хроники на Стефан Цанев би било: "Уважаеми дами и господа, Историята продължава."

"Голямото престъпление на комунизма не се свежда само до репресии и убийства - най-тежкият грях бе масовото духовно осакатяване. Комунистическият режим превърна народа ни в страхливци, лицемери и двуличници; всички знаеха истината, но шепнеха помежду си или я проклинаха, докато публично скандираха "ура" и гласуваха единодушно в подкрепа на властимащите решения. Физическата смърт е краткотрайна – болките бързо преминават и забравят; обаче душевното увреждане има дългосрочни последствия: все още не можем да се освободим от страха си или от лицемерието си. Надявам се това да не зарази бъдещите поколения..."
Стефан Цанев