Български хроники том 2 (ново издание)

Това издание представлява финалната версия на "Български хроники".

Основните историци разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактите. Стефан Цанев обаче добавя и емоции, състояния и размисли. Неговата цел е да предотврати скуката у бъдещите поколения, за да не бъдат те уморени или дори духовно мъртви от историята. Авторът на Хрониките показва естествеността в случилото се; неговите исторически разкази наподобяват трохичките, оставяни от Хензел и Гретел – нашето историческо осъзнаване винаги ще бъде възможност, а не задължителен факт. В тази светлина подходящо представяне на историческите хроники на Стефан Цанев би било: "Уважаеми дами и господа, Историята продължава."

"Скуката е душевна чума. Повече от двайсет години назад, когато с проф. Николай Генчев седяхме в Кинодейците или Руския клуб, след третата чаша той ме питаше:
- Поете, защо не напишеш забавна история за България!
За жалост тогава не оцених сериозността на това му предложение.

Няколко години по-късно обаче случайно попаднах на учебник по история, написан толкова монотонно, сякаш авторите единствено са искали да предизвикат омраза у българчетата към собствената им история; ядосах се и реших да изпълня молбата на професора.

Писането за царете беше лесна задача - тяхната далечна съдба ни касае много абстрактно. Но когато става дума за Паисий, Бозвели, Раковски, Левски, Ботев и другите герои – това означава многократно да умираш с всеки един от тях.

Обърни внимание върху странната смърт на великия отец Матей: след като изгубил вярата си в Бога - починал три дни по-късно. Три дни - толкова може човек без вяра! Без доверие в Бога или какъвто и да е идеал...

А ти? Вярваш ли във нещо? Аз самият вярвам ли? Или просто блуждаем тук като живи мъртъвци? Можем ли ние – подобно на нашите възрожденци – да пожертваме живота си за народа си безкористно? Или сме готови да кажем робските думи: „Какво ни трябва свобода? Свободата не се яде?“
Стефан Цанев