Сънят на сенките: Книга на мъртвите

"Скъпо мое дете, все по-малко мога да ти дам утешителни думи относно бъдещето на нашата страна. Разбирам, че нещастията ни не произлизат само от бедността. Престъпленията, алчността и корупцията навсякъде около нас, малките измами и фалшификати, нитратните зеленчуци, разрушаването на уличното осветление и пейките в парковете – всичко това е признак за духовна бедност, която предшества материалната.

Тази ситуация не е нова; тя има дълбоки корени. Знаеш много добре колко важен е култът към мъртвите за опазването на паметта за древните цивилизации. Без пирамидите нямаше да знаем нищо за Египет; без надгробията на траките - за тяхната история; същото важи и за етруските или гърците.

Почитта към загиналите показва увереност в бъдещето на народа. Когато един народ живее без надежда или перспектива, той губи интерес към спомените си.

Замислял ли си се кой може да бъде този народ? Къде са погребенията на българските ханове и царе? Защо гробовете на исторически личности като Паисий или Левски липсват?

Има ли следа от българската история тук сред трошливата пустош с поругани надгробни плочи? Как така тракийските гробници оцеляват до наши дни, а нашите изчезват?

Зная колко страшен е този въпрос и още по-страшен остава отговорът му – няма нужда да го търсим в далечното минало...

Какво виждаме днес: бурени покриват местата където трябваше да почиват достойни хора. Имената им са заличени от времето. Не уважаваме паметта им - когато някой напусне света, сякаш забравяме завинаги.

Защо се учудваме тогава когато другите проявяват непочитание към нас? Как можем да очакваме уважение от света при положение че сами не тачим великия пример оставен ни от предците?

Не зная какво ще стане с България... Но помня едно – дърво без корен не може нито да расте, нито да оцелява."
(Стефан Цанев)