История на вечността: Есета и разкази

Докато пиша, усещам, че съм подложен на присъда. Имам чувството, че изпълнявам своята роля като писател по-добре от това, което написаното ми заслужава. Ако чуя, че всичко, което съм сътворил, ще бъде забравено, не вярвам да се зарадвам особено или да почувствам удовлетворение. Въпреки това обаче ще продължа да пиша. За кого? Всъщност – за никого освен за себе си.

Хорхе Луис Борхес