1000 Tattoos

Татуировките, като форма на изкуство, са толкова преходни, колкото и самият живот. Те изчезват заедно с носителя си. За разлика от тях, пещерните рисунки, скулптурите и архитектурните творения имат по-дълъг срок на съществуване и предават културата на изгубени цивилизации. Знаците на татуировките – малки пробиви в керамика или дупки в дърво – разказват истории. Изкуството на татуировката също така осветява историята на самото изкуство. Често доказателствата от тези знаци биват игнорирани или неправилно интерпретирани до момента, когато откритията на човешки останки или мумии потвърдят наличието му; това става благодарение и на историци и изследователи като Херодот, Марко Поло и Джеймс Кук.

Татуировките предизвикват различни реакции - от интерес и удивление до възхищение или дори страхопочитание, но също така могат да провокират недоумение и отвръщение. Носителите им често биват оценявани или погрешно разбирани; те будят страхове или желания у околните. Винаги поставят въпроси независимо дали се задават от приятел или враг – било то съзнателно или не: образован ли е човекът с татуировка? Какви са неговите намерения? Тези запитвания не касаят толкова техниката при правенето й, а по-скоро значението ѝ и целта ѝ; именно последното обикновено остава незабелязано или неточно описано. Съществуват важни етнографски проучвания относно историята на татуировки сред примитивните народи в далечни региони, но само определени аспекти от света на татуировките са разгледани вместо явлението цялостно. Това се дължи най-вече на сложността му и факта че практиката по нанасяне е присъща навсякъде през всички времена по много разнообразни причини. Както отбелязва Дарвин: "Няма народ по земята, който да не познава този феномен."
Хенк Шифмахер