Коприна

Това не е роман или разказ, а по-скоро една история. Тя започва с мъж на име Ерве Жонкур, който пътува из света и завършва с едно езеро, което остава там в един ветровит ден. Името на езерото обаче остава неизвестно.

Може да се нарече любовна история, но ако беше само това, нямаше да бъде достатъчно интересно за разказване. В нея са вплетени желания и страдания, които ти са познати, но нямаш точни думи да ги опишеш. По какъвто и начин да го погледнеш – това не е просто любов (това е нещо древно; когато липсват имена за определени чувства, прибягваме до истории). Така винаги е било.

Всяка приказка има своята музика и музиката тук е бяла. Това уточнение е важно: белите мелодии могат да бъдат объркващи – изпълняват се тихо (piano) и танцуват бавно (adagio). Когато я интерпретират умело, звучи като тишина; наблюдавайки танцьорите при такова майсторство те изглеждат неподвижни. Белият звук носи своето предизвикателство.

Няма много допълнителна информация по темата освен че става въпрос за събития от ХІХ век – така че никой да не очаква самолети или перални машини; такива няма тук. Може би друг път.

На българския книжен пазар предстои появата на нова книга от един от най-популярните съвременни автори в Италия и извън нейните граници.

Алесандро Барико е роден през 1958 г. в Торино и има зад гърба си множество романи и есета, включително "Легенда за пианиста", филм реализиран от Джузепе Торнаторе - добре известен у нас. Завършил философия и работещ професионално като музикален критик за различни медии като “Ла Стампа” и “Република”, той притежава редица литературни награди: „Виареджо“, „Палацо ал Боско“, „Кампиело“ както и „Медиси“ за чуждестранна литература. Неговите произведения са преведени в 28 държави: Германия, Франция, Холандия... Романите му достигат класации с над 80 хиляди продадени копия само в Италия; запитате ли някой в Ню Йорк кой италиански писател познават след Умберто Еко или Итало Калвино вероятността Алесандро Барико да бъде споменат e голяма.

Българските читатели вече имат среща с творчеството му чрез впечатляващата работа "Океан море", която получи две литературни отличия.
Сред неговите значими произведения безспорно стои романът "Коприна". Тази книга представлява истинско богатство независимо от възрастта на читателя или личните предпочитания към жанра – трудно може човек да остане равнодушен към изящната проза на автора.
Историята ни отвежда назад във времето до 1861 година южнофренската провинция , където младият Ерве Жонкур тръгva на смело приключение към Япония - страна затворила се дълго време пред света . Никой от жителите на селото му даже не знае какво представлявала Япония освен предприемчив местен търговец който донесал занаятa копринарство със себе си . Селото процъфтява благодарение закупуването ва бубено семе , докато вирус заплашвал индустрiaта принуждавал хораta to take рисковано решение Erve da замине v Yaponiyata za zdravoslovno seme . Пътищата му водят до непознати места , нов приятелствo s велик господар and mysterious woman with childlike features that he never communicates verbally with but only through glances and gestures ...
Скоро след тези посещения той научава повече относно чувствата si i bagatstven izpitvane ot njama ...
Докато четеш книгата усещаш магичния свят потопяваща самота...

"Коприна" предлага необичайна перспектиwa na Bariko’s vision from distance of wisdom achieved by deep experience without cheap sentimentality or unnecessary embellishments invading the harmony in the narrative....