Сидхарта/ Огледало

При Херман Хесе (1877-1962) можем да открием това, което Джон Барт описва като "трагически оптимизъм" в своята повест "Дуниазада". Той е автор с тъжен и хумористичен подход. Някои читатели намират карнавални елементи в неговите произведения, докато други се фокусират върху етически параболи. Тези характеристики не си противоречат взаимно. Въпреки това, иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегвана. Това може да бъде разбираемо предвид многото читатели, които търсят Учител с дълбоки знания без строго назидание. Днешният ден продължава да поддържа тази нужда – успехът на Паулу Куелю служи като актуално доказателство за това явление. Куелю несъмнено черпи вдъхновение от творчеството на Хесе... Но ако вече споменахме Куелю, нека разгледаме как стоят нещата при един автор от времето на значителен дефицит на хармония и болка. За разлика от нас днес, където болката понякога изглежда като фантомна поради съмненията около нея, в периодите на симулации Хесе представлява старомоден изследовател на истинските стойности...
Йордан Ефтимов