Митология на прехода

Художествената интерпретация на историческите събития често не съвпада с реалността, но понякога може да се окаже по-точна. В настоящия сборник от разкази и новели Алек Попов черпи вдъхновение от несигурната символика на тоталитаризма и сюжетите, свързани с Прехода. Авторът предлага завладяваща реконструкция на митовете, формирани в общественото съзнание през 90-те години чрез абсурдни ситуации и черен хумор.

И ето че вече принадлежим към тях... Прониквам зад стените, сядам до масите и слушам разговорите на хората. Или пък се крия в телефонните слушалки. Наблюдавам...
А вечер, когато чуя непоносимия зов на обърнатата звезда, заедно с всички останали летя към величествената сграда в централната част на града. Там ме очаква моята канцелария. Пишещата машина е готова за работа – остава ми само да напиша следващия си рапорт.
"Рапорт подаден"

Майка ми не каза нищо; просто посочи стареца с вилицата и изръмжа заплашително. Дядо изпита страх и започна да мигне уплашено. Всичкото му самочувствие бе изчезнало; пред нас стоеше единствено празна обвивка, която времето бавно унищожаваше.
"Ще ядем дядо," мислех си панически, "ще ядем дядо..."

"Денят на независимостта"

Ако трябва да опиша управлението през следващите две десетилетия, бих казал само едно: то беше сравнително добро и напълно авторитарно. Плащаш данъци и получаваш инфраструктура; консумираеш свещена урина за благословение. Както често повтаряше председателят Мар: това е рецептата за социална хармония.
"Пътят към Сиракуза"