Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Съществуват книги, в които се чувстваш като у дома си. Те сякаш съхраняват твоите болки и радости, спомени и надежди за бъдещето между страниците си. Именно такова усещане изпитах, докато преглеждах още неродената поетична творба на Диана Иванова. Бях ангажиран с нея в етапа на ръкописа, горд да бъда редактор и част от нейното раждане на бял свят. Няма да ви занимавам с техническите аспекти на нашето взаимодействие – работата ми с автора беше предимно свързана с детайли, тъй като поезията сама по себе си беше готова и просто имаше нужда от малко освежаване, за да блесне. Важно е обаче да отбележа, че чувството за дом ме придружаваше през целия процес. Не защото сме живели сходни животописи (поезията не допуска такива буквализми), а защото искреността и откровението пред белия лист – разкритият поетичен дух – неизменно стават твой дом, ако си истински читател.

Радвам се, че Диана успя да повярва първо в себе си и след това в мен (поредността може би е различна, но това няма значение за литературния факт), което позволи тази поезия да излезе от „чекмеджето на годините“.

Така ще намериш свой собствен дом и ти, скъпи читателю!