Само 72 минути болка. Поезия

„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Този цитат от стихотворение на Царина може да служи като своеобразна визитка за поезията. Това момиче е едно от най-приятните открития, които направих в поредицата курсове по творческо писане в „Академия Знание“.

Независимо от темите, с които се занимавахме през определените петъци, тя винаги ме изненадваше с неочакваните обрати на своята поетична мисъл. Лирическата героиня може да бъде всякаква – щастлива и нещастна, тъжна и радостна, мъдра или наивна; излъгана или лъжеща; скромна или предизвикателна. Но във всеки случай тя е достатъчно категорична, така че думите ѝ тежат и те привлекат към нейния уникален стил без шанс за избягване. А всичко това идва след само 720 минути... болка. Самоиронията у нея изглежда е заложена в характера ѝ – смятам, че никой не може да я усвои чрез курсове. Сигурно има специален механизъм срещу клишета – просто ги отбягва напълно. Диша свой собствен оригинален поетичен въздух и аз съм благодарен, че имаше смелостта да го сподели с нас – читателите.

Сега ще използвам един банален израз: Това е книга-изповед. И именно така трябва да бъде, защото ако зад стиховете липсват лични преживявания (без прекалено буквализиране), тогава всеки втори би могъл да ги напише и те биха загубили идентичността си; авторът нямаше да остави своя почерк зад себе си. В „Само 720 минути болка“ присъстват както индивидуалност и характер, така и особен стил, който подкрепя тази поезия през всичките сезони!