Смях в тъмното

В Берлин, Германия, някога живял човек на име Албинус. Той бил заможен, добродетелен и щастлив. В един момент обаче оставил съпругата си заради по-млада любовница. Обичал я, но не получил обратно чувствата й и животът му завършил трагично.

Още в началото на „Смях в тъмното“ се загатва как ще приключи историята, но читателят не може напълно да се подготви за шокиращия обрат на последната страница. Романът е написан първоначално на руски между 1932 и 1933 година с името „Камера обскура“, а Набоков го адаптира на английски през 1938 г., недоволен от качеството на предишния превод от 1936 г. Именно затова романът носи две известни заглавия. „Смях в тъмното“ разкрива нови аспекти на литературата като игра и взаимодействие между литературата и театъра, които Набоков продължава да развива в следващите си произведения.

„Камера обскура“ представлява ранна форма на фотоапарат или прожекционен апарат – леща, чрез която изображенията се възпроизвеждат като сенки. Това води до двойнственост в текста: той улавя мигове подобно на фотография и представя сцени кинематографично (романът е адаптиран за филм от Тони Ричардсън), достигаща кулминацията във финалните сценични указания. Историята оживява между страниците; заповядайте вътре – вратичката е широко отворена!

„Смях в тъмното“ е суров малък шедьовър – една от онези книги... от които нищо не бива да бъде премахвано или добавяно без риск от увреждане.
The London Times Literary Supplement