Маргьорит (и други регистри) /Второ допълнено издание

Екатерина Йосифова споделя, че е изключително трудно да се обобщи книгата накратко. Тя описва четенето като бавно и внимателно, с паузи след всеки стих или дори в средата на самите стихотворения. Това не нарушава ритъма на композирания текст, който напомня за Маргьорит Юрсенар и вдъхновяваща почит към нея. Авторката проследява тънките връзки между болка и смелост, размишление и импулсивност – всичко това носещо „мъдрост без бъдеще”. Поезията е изпълнена със знаци, които остават видими: времето остава невидимо.

Марин Бодаков отбелязва уникалността на "Маргьорит (и други регистри)", която променя начина, по който употребяваме сказуемни определения в съвременната българска литература; той никога не бил срещал подобно явление.

Емануил А. Видински описва книгата като пространство, където тишината крие значим смисъл - място, в което смъртта служи за огледало и несигурността владее чувството за саморазбиране.

Йорданка Белева нарича произведението прекрасно; то удовлетворява читателя и пробужда желанието да пише без просто да копира прочетеното.

Петър Чухов вижда дълбочината на текста сравнима с красотата на нашето отчаяние. Книгата предизвиква традиционните разкази в поезията ни и се обръща към античната част от нас – символизираща възможна вечност.

Георги Господинов коментира фините нюанси при работа с болката и сложността на езика благодарейки авторът за тази творба.

Михаил Неделчев акцентира върху междужанровия характер на книгата, подчертавайки нейното дълбоко философско съдържание.

Добрина Топалова говори за силното си впечатление от едно доминиращо понятие – пределност. Според нея текстовете са кратки но мъдри; те осветляват важни преживявания вместо всякакви случайности. Лаконизмът тук е стилово красив и елегантен, отличаващ се от опити у други автори да постигнат простота чрез механично регулиране.
Тази книга я поставя до именита редица български поети като Геров; присъстват познати мотиви от Иван Методиев. Творчеството й показва как лаконизмът може да комбинира земна реалност с трансцедентални идеи.
Книга привлича Добрина до нова граница във вкусовете ѝ – Валентин Дишев би могъл да намери своето място там след Методиев според нейните усещания!

Георги Каприев анализира темите около страданието в творбата - тя разглежда действителността отвътре с минимализъм спрямо обществените истории или известни събития.
Историята представена тук свива фокуса до малките детайли - онази истинска стойност остава: следите от пръсти по скала предшестват изкуството.
В контекста липсват големи повествования; вместо това става дума за проучване гласовете зад мълчанието с радикално отделяне от публичните нереалности.

Накрая трябва да се спомене , че първото издание получило номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов”.