Тиха книга /Второ преработено издание

Екатерина Йосифова споделя, че "Тиха книга" е изключително значима за българската поезия – важна и малко тъжна, отразяваща самата същност на живота.

Людмила Миндова отбелязва трудността на тази творба, която опитва да се задържи на границата между осмислянето и преживяването. Тя подчертава отказа от драматизъм в лицето на тежките житейски ситуации и присъствието на тишината там, където обикновено бихме очаквали шум.

Дико Иванов коментира как много хора възприемат смъртта като нещо далечно. В противовес на това, книгата призовава читателя да погледне смъртта без страх или жалост – не за да я обича, а за да намери значение в неизбежния й път.

Михаил Неделчев акцентира върху темата за смъртта в поезията. Според него българите често избягват мислите за крайността си, което оказва влияние върху литературата ни. Поезията на Валентин Дишев не се страхува от разглеждане както на смъртта сама по себе си, така и свързаните с нея състояния - мълчание и усамотение. Освен това той обръща внимание на магичната сила у имената в стихотворенията му – те звучат особено привлекателно и предизвикват размисли относно тяхното значение.

Марин Бодаков поставя въпроси относно начина, по който тишината описва себе си; как тя стреми към близост с другите; как простото стихотворение преодолява болката от постоянния шум; как мълчанието преобразява детайлите в общности; как черното мастило среща белотата на хартията при изграждане олтар насаме със себе си. Поетичното творчество може би предлага повече отговори отколкото самият живот.

Ваня Стефанова посочва компактността във връзките с културни референции в новото издание „Тиха книга“ сравнена с предходните произведения: "RES", "Ортелий" и "Маргьорит". Нейната систематичност е проява не само личен отчет като автор но дори завръщане към основополагающи аспекти езика и неговото тихо измерение. Според Стефанова простотата тук служи като знак за автентичност вместо проявление – затруднявайки разбирането до момента когато стигнем до непосредственост способстваща чувстването чрез думите.

Накрая тя заключава че разказването остава немо свидетелство за тайните аспекти във висшестоящи структури...