Ортелий /Второ преработено издание

Иван Ланджев отбелязва, че „тази книга не бива да бъде неправилно интерпретирана”.

Ваня Стефанова коментира, че в произведението се наблюдава значителна интелектуална и концептуална дълбочина, присъща за стила на поета. Този път обаче са добавени нови предизвикателства, свързани с литературната мистификация. Авторът на стиховете е Теодор П. Христов — псевдоним на Валентин Дишев, но тук 'мистификацията' работи на различни нива: Теодор не просто представлява личността на Дишев; вместо това той поставя важни въпроси относно настоящите културни ситуации. Фикционалният образ на Теодор преминава през литературата и съществува в множество времево-пространствени контексти.

Поетичният глас в книгата отразява социокултурните промени от последните три десетилетия и изгражда свой собствен "атлас" на света. Аналогиите с картографа Ortelius подчертават търсенето на нови светове чрез неточности в картите – идеята допринася към заглавието на творбата. Книгата носи отговорност към местната културна традиция, а авторът остава частично скрит зад името Теодор /от гръцки - бог/ и П. Христов (според предговора).

Гласът в „Ортелий” носи тежест – “тежък изток”, което подсказва за многото домове и несигурността около смислеността при пътуването; самият герой нарича този глас "глас от други Анди". Поезията демонстрира висока степен синестезия без характерното напоследък поведение у някои текстове, описвани като "поезия". Говорещият успява да развие завладяващо разнообразие от идеи без да губят идентичността си или историческата си тежест.

Мария Донева споделя своето възприятие за текста като магически заклинания с откъслечни образи, които създават друга реалност недостъпна за нея; малкият обем на книгата е отражение именно на тази концентрирана магьосническа сила.

Михаил Неделчев акцентира върху магията в имената използвани в поезията – те звучат омагьосано и предоставят множествена индивидуализация. Имената могат да препращат както към литературни творби така и към културно-исторически реалии.

Палми Ранчев казва, че поезията му е близка точно защото опитва границите между различните явления.

Като финал се посочва, че първоначалното издание получава номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов”.