ЕпилоGобог

Някога не е имало време. Въобще никакво... Имало е само игра – лисича, с пълна уста, изпълнена с болка и пирони, напомняща на Опус №25 и кифла без мармалад, оставена за египетска котка на безпокрив. Всички очаквали последния сняг пред череша в панталони. Колко думи... Не ми се смятат, но със сигурност са повече от 16. Трябва да бъдат поне толкова. Всяка дума носи значение сама по себе си, а всички заедно също... Но има и много други слова. Например онази с осем букви – според The Webster's тя има 16 различни значения. Първите две от тях са най-разпространени и същевременно най-съмнителни.

Имало едно време такова безвремие над черешата с панталони след последния сняг, където египетската котка наблюдавала лисичата игра в квадрата до недокоснатата кифла без мармалад в двора на антирицарските турнири… Докато всичките слушали фокстрот с аромат на къпини.

Думите не могат да се сравнят точно като цветове; макар че имат свои нюанси... Те не приличат на цветовете въпреки това. Думите сякаш изразяват черното и бялото дори когато не го правят. Звученето им трябва да бъде някъде между тоновете С.Т. и Т.М., става въпрос за двама пианисти.

Тези думи трябва да образуват собствена гама – намерена или преоткрита сред спектра на влиянията, миризмите и омерзенията. Думата остава сама в тъмната част на спектакъл без публика… Лицето й е бледо и обикновено само по себе си; характерът зависи от околните лица.

Имало веднъж един времеви вакуум в квадратната игра на лисиците с пълна уста – като кифла без мармалад под небесен покрив, чакайки египетската котка… Заградена от снега до череша с панталони във двор с аромати от къпини докато антирицари танцували фокстрот.

Как мога чрез думи да изобразя ненарисуваното? Право пред опръскания квадратен олтар доминиращо присъства черното... Ще ги изчегъртам върху тухлената стена след всички тези години тук - в тази къща без стаи , но множество врати...

Във вечността на едно време… След последния сняг египетски лисици и котки играели игри със златни устия върху квадратна територия лишена от мармалад под Безпокрив-черешови пантофи … А тогава все пак обръщали внимание към рицарските анти-турнири танцуващи фокстрот с остаряло ухание от капини...
Орлин Г.Орошаков