За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт

ЗА НАДЕЖДАТА
Веднъж, докато гребях с лодка в морските води, забелязах една самотна пеперуда, която се носеше над вълните. Вероятно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и я беше завлякъл навътре. Сега тя летеше с последни сили много близо до повърхността на водата. Всеки миг опитваше да кацне, сякаш очакваше да намери нещо стабилно за тялото си, но под нея все още бушуваше морето - издигаше се и после отново падаше... Нито една друга пеперуда нямаше да успее да стигне до брега при такива условия, но тази продължаваше борбата си, защото виждаше всяка идваща вълна като възможност за спасение. Всеки следващ момент изглеждаше обещаващ и тя го чакаше с надежда, докато най-накрая не загуби силите си и падна във водата, превръщайки се в малко бяло петънце.

Когато мисля за надеждата, винаги ми идва наум образът на тази пеперуда над океана. Тя дори успя да кацне на края на моята лодка и заедно с мен достигна брега; след това литна нагоре и изчезна сред цветята.

Кой може да потвърди дали ако имаше способността да оценява всичко около себе си, пеперудата щеше просто да отпусне крилете си?