ЕпилоGoбог

Някога нямало време. Никакво... Време. Само играта съществувала. Лисича, с пълна уста, разкъсвана от болка и пирони, подобно на Опус №25 и кифла без мармалад, оставена за египетска котка под открито небе. Очакването на последния сняг пред череша в панталони е всичко... Колко думи? Не ми се броят, но със сигурност са повече от 16. Трябва да бъдат много повече – всяка носи значение сама по себе си, а всички заедно… Но има още множество други значения. Например онази с осем букви; The Webster's предоставя 16 различни интерпретации за нея. Първите две са най-разпространени и най-съмнителни.

Имало е период без времето на безпокрива над черешата с панталони след последния сняг, където египетската котка наблюдавала лисичата игра с пълна уста до недокосната кифла без мармалад в двора на антирицарските турнири... Всички слушали фокстрот с дъх на къпини.

Думите не могат да се сравняват с цветовете въпреки че изглежда така; те напомнят повече на черното и бялото, макар че всъщност не са такива. Звученето им трябва да бъде между тоновете С.Т. и Т.М., говорейки за двама пианисти.

Те трябва да бъдат композирани в собствена гама – намерена или преоткрита сред спектъра от влияния, миризми и омерзенията си. Думата може да остане самотна в тъмния партер на безразличието до определен момент; лицето й остава бледо и обикновено само по себе си – характерът й зависи от околните изражения.

Станало е едно време безвремие във квадратно оформената лисича игра с пълна уста като кифла без мармалад под небесата за египетската котка… Покритица от последния сняг до череша в панталони сред двор с аромат на къпини докато антирицари танцували фокстрот.

Как мога чрез думи да опиша това което няма как да бъде нарисувано? Пред квадратния олтар покрит със спрейове доминира черното цветово присъствие. Ще ги издълбая върху тухлената стена след толкова години прекарани тук — тази къща вече няма стаи, но притежава много врати…

Във времевия вакуум един ден… След последния снеговалеж египетски лисици и котки ще продължат своята игра с пълна уста насред квадратната площ без мармалад под небесните облаци над черешови дървета в брюнетковидни дрехи — тогава все пак обръщали внимание към рицарските анти-турнири танцуващи фокстрот с давнашен дихателен привкус на капини…