Терзанията на цар Соломон

- Не можем цяла вечер да обсъждаме цар Соломон, Жано. Той е възрастен човек, малко странен и много нещастен. Самият той ми сподели, че през нощта става, за да вдига телефона. Прекарва по три-четири часа всяка вечер, заслушан в чуждите мизерии. Нуждата винаги идва при нас именно през нощта. А аз, която бих могла да му помогна, по същото време съм на другия край на Париж. Кажи ми ти разбираш ли какво имам предвид?
- Смятам, че не може да се свърже с вас от страх да не ви загуби. Преди няколко дни затова не си купи куче. Стоицизмът го изисква – погледнете речника: стоицизмът е когато толкова те е страх от загуба на всичко, че умишлено губиш предварително това което обичаш – за да избегнеш страха си. Това са терзанията или както казват - саморазрушение.
Госпожица Кора ме наблюдаваше внимателно.
- Странно се изразяваш, Жано. Сякаш говориш едно и мислиш друго.
- Знам ли? Аз просто обичам киното! В тъмнината човек намира радост и какво би могло да бъде по-прекрасно от това? За господин Соломон е трудно в последния момент да заведе връзка с жена значително по-млада от него; подобно на "Синият ангел" с Марлене Дитрих и стария професор там - гледали ли сте този филм?
Този въпрос й хареса.
- Да, разбира се!
- Ето това е! Както можете сами да предположите господин Соломон също го е гледал и чувства страх.
- Но аз не съм във възрастта на Марлене във филма! Мога истински да го направя щастлив!
- И точно тук идва най-силният му страх госпожице Кора! Обяснявам ви... Когато сме щастливи животът получава смисъл и тогава страховете ни от смъртта растат."