Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята

Заради някакво необичайно разстройство в способността за фантазиране, испанците обикновено изграждат илюзии за миналото, вместо да се фокусират върху бъдещето – което би било по-ефективно. Колко много е затруднявало и продължава да ни възпрепятства в усилията да създадем нова или поне актуална наука и изкуство представата, че сме имали забележителна култура, чийто традиции трябва да бъдат запазени! Не е ли най-драматичният песимизъм убеждението, че Испания дълги години е била най-съвършената нация, но след това е изпаднала в траен упадък? Нима не означава това да вярваме, че нашият народ вече е достигнал своя връх и сега преживява старческа немощ? Където няма малцинство с влияние над мнозинството и където мнозинството не може или не желае да приеме влиянието на малцинството - там или липсва общество, или то вероятно ще престане да съществува. Без ясна структура Испания страда не само от политически проблеми, а още по-сериозно – от самия социален живот.