Берен и Лутиен

Историята на Берен и Лутиен играе ключова роля в развитието на „Силмарилион“ – сборника с митове и легенди, описващи Първата епоха на света, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. След завръщането си от Франция след битката при Сома в края на 1916 г., той написва този разказ през следващата година.

Централна и неизменна част от сюжета е съдбата, която затруднява любовната връзка между Берен и Лутиен; причината за това е, че Берен е смъртен човек, докато Лутиен е безсмъртна елфическа принцеса. Нейният баща, могъщ владетел сред елфите, не одобрява отношенията им и поставя пред Берен почти непосилно изпитание – ако желае да се ожени за Лутиен, трябва да изпълни задачата му. Това представлява основата на легендата; тя води до героичния подвиг на двамата главни персонажи да откраднат Силмарила от най-могъщия злодей – Мелкор или Моргот Черния враг.

В настоящото издание Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутиен от обширното произведение, в което тя присъства; но самият сюжет търпи изменения и установява нови връзки с по-широкото повествование. За да демонстрира как тази Велика легенда на Средната земя се развива през годините, той представя текста с думите на своя баща: първо показвайки оригиналната форма на историята, а след това включвайки откъси в проза и стихотворения от по-късни версии. Тези материали са публикувани за първи път заедно и разкриват аспекти както относно събитията така и относно повествованието в легендата, които впоследствие са били загубени.