Полковникът няма кой да му пише

В разказа централна фигура е един петел, но не обикновен домашен, а боен – последното наследство от сина на полковника, загинал по време на битка за бойни птици. Действието се развива в период, когато семейството на полковника включва само двамата възрастни – него и съпругата му (заедно с петела) – които живеят в крайна нищета и чакат пенсията си, обещана от правителството след революцията. Въпреки че вече 56 години няма признаци за нейното изплащане. Заглавието на творбата е цитат от писмо на пощенския служител до местния лекар и гласи: „Полковникът няма кой да му пише.“ Той и жена му оцеляват както могат. Полковникът много цени петела на своя син, но поради финансовите затруднения често мисли да го продаде на дон Сабас, след което колебанията го спират…