Витрините на страха. The Show windows of Fear

Витрини на страха

Дори статуите понякога изплакват, когато променят своето предназначение. Закачалки за дрехи и голи просяци зад стъклата с изкривени ръце, молещи за помощ...

Веригите на мълчанието са твърде тежки, за да могат да отхвърлят новите си дрипи и да се докоснат до луната.

Силуетите на страхa танцуват под светлината на луната... смеещи се образи... градските лампи блещукат по витрините. Само едно малко дете може да ги усети, объркано от тяхната красота отвъд маските на съвременността.

Разперили ръце, тъжни лунни статуи просят малко вдъхновение. Нощта плаче с тях, но не смее да погледне тези неми просяци зад витрините.