Тринайсет. Капан за мисли

Миражът се ражда от жажда
В пустинята, сред пясъци от думи...
сложете върху вятъра следобеда
от музея на бездушната памет

Когато загубиш посоката
С пчели и цветя се изпълва градината
Потегляй, пътят ти те чака
Търсете възела, а после разсечете

Остава казаната дума
до дясното ми рамо тича планина
с ромон тих на ручей бърз

Времето е сянка на момиче
Пристанище далеч ще си намерим

(Всеки ред е емоция на един от 13-те)