Тринайсет. Капан за мисли

Миражът се появява от жаждата в пустинята, сред пясъчните думи. Поставете следобедния вятър върху музея на бездушната памет.

Когато изгубиш посоката, градината е изпълнена с пчели и цветя. Започни своето пътуване, то те очаква. Намерете възела и след това го разрежете.

Словото остава неизказано, а планината тича до дясното ми рамо, шумейки тихо като бърз поток.

Времето представлява сянка на едно момиче; ще намерим далечно пристанище за нас.

(Всеки ред изразява емоцията на един от тринадесетте.)