"По стародавни мотиви..." следите на народната песен в модерната българска литература

Българите са емоционални изследователи. Как може да съществува такова богатство в фолклора, когато той съдържа множество мигриращи културни гени, наречени меми от Докинс? Как можем да пожертваме цветността на фолклорния монолит заради разпокъсаното му постмодернистко представяне и размитост? /Златомир Златанов/

Темата на тази книга изглежда безкрайна, тъй като обхваща както голямо количество народни песни, така и много литературни произведения. Тя поставя важен въпрос относно разбирането на нашата култура - за приемствеността между различните й исторически периоди. В каква степен има континуитет в тази култура или тя представлява серия от прекъснати културни формации с уникални ценности и естетически проявления, които нямат генетични връзки помежду си?