Зверове в звънарната ми

На двайсет години Джералд Даръл започва работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”. Разказват, че е рядкост дете, мечтаещо да стане машинист, наистина да постигне тази цел. В моя случай обаче късметът ми бе огромен – още на две години взех категорично решение да се занимавам с изучаването на животни и нищо друго не можеше да ме привлече.

Сравнявайки своите наблюдения с тези на древноримския писател Плиний Стари от „Естествена история”, за една година Даръл достига до изводи, които ще определят цялото му бъдеще:

По време на престоя си в „Уипснейд” осъзнах напълно абсурдността на идеята, че животните предпочитат големи клетки или кошари пред малките. Често чувах как доброжелателни, но незнаещи любители казват колко хубави са зоологическите градини стига те да приличат на „Уипснейд”. За съжаление това мнение продължава да преобладава сред много хора, които виждат Майката природа като благородна фигура вместо истинската ѝ същност – жестока и ненаситна сила.

Трудно е да убеждаваш такива индивиди, които живеят в своя собствена иллюзия и смятат, че животното в зоологическата градина страда толкова колкото затворникът в “Дартмор”, докато всъщност дивите животни живеят почти във райска обстановка. Безполезно е да им разяснявам колко усилия полагат дивите животни за оцеляване – как търсят храна всеки ден или бягат от враговете си; при някои видове смъртността сред младите може надвишава петдесет процента преди достигане шестмесечна възраст. Да - признават моите аргументи обърканите любители – но поне са свободни! Тогава трябва пак аз да им напомням за териториалната структура у всяко животно: то има свои нужди по отношение на храна, вода и размножаване. Осигури ли му ги успешно дори върху ограничена площ, то ще остане там охотно. Но хората са обсебени от концепцията за "свобода", особено когато става въпрос за живота на животните.